Атопичният дерматит (АД) е хронично, възпалително, кожно заболяване, което се характеризира със сърбящ обрив с типична локализация и генерализирана сухота на кожата. Често се съчетава с други заболявания като бронхиална астма и алергичен ринит и заедно обуславят т.нар. атопичен терен или синдром. Заболеваемостта от АД нараства през последните години, като честотата в детска възраст варира между 15-30% и около 45% от всички случаи започват през първите 6 месеца от живота на пациента. Като потенциални причини за развитие на заболяването се считат генетичната предразположеност (членове на семейството с атопичен дерматит, алергичен ринит или астма) и фактори на външната среда (козметични средства, замърсявания, храни, инфекции). Основната характеристика на атопичните кожи е значителното намаляване на бариерната им функция. Открити са мутации на гена, който отговаря за синтезата на белтъка филагрин. Той отговаря за изграждането на клетъчния скелет в роговия слой на епидермиса и има отношение към поддържането на хидратацията на кожата. Дефектният протеин или липсата му е причина за нарушената бариерна функция на кожата и води до сухота, сърбеж. Има и други клетъчни компоненти – церемиди, чието ниво също е намалено. В резултат кожата е по-пропусклива и предразположена към развитие на инфекции със Staphylococcus aureus, което задълбочава възпалителния процес. Клиничната картина варира според възрастта. При деца от 0 до 3 години първите обриви най-често са по бузите и скалпа, а кожата по тялото и крайниците е суха. Могат да се появят струпвания на ситни, групирани пъпчици. Върху тези обриви се образуват зачервени, залющени и сухи плаки. Сърбежът се появява няколко седмици след обрива и се забелязват следи от разчесвания. При малки бебета, по-изразените крусти по окосмената част на главата, могат да бъдат симптом на атопичен дерматит. При деца над 3 годишна възраст кожата остава суха, понякога груба, напукана. Сърбежът е силен, а обривите се разполагат в сгъвките на лактите, коленете, глезените и гривнени стави.
Има редица фактори, които обострят заболяването. Такива са студено време, силен вятър, вирусни и бактериални инфекции, носене на вълнени дрехи. По отношение на спазването на диетичен режим има противоречиви становища. Според някои автори се изключват от менюто млечните продукти, шоколад, яйца и други. Според други със сигурност се избягват храни, към които пациентът има проявена алергия и данни за влошаване на АД, след консумация на този хранителен алерген. Желателно е носене на дрехи от памук и покрити с микронизирано сребро, намаляващи риска от колонизация със Staphylococcus aureus.
От съществено значение е обучението на родителите за адекватната грижа на кожата на детето и поддържането й в хидратирано състояние. Важно е къпането да бъде с по-хладка вода (около 32⁰С), като по време на баня да се използват омазняващи, специализирани козметични масла за къпане и вана. След това е необходимо кожата да бъде подсушена добре и да се приложи емолиент, съдържащ липиди като церемиди, омега 6 мастни киселини, холестерол. Желателно е емолиентът да се нанася два пъти дневно. От значение при деца с атопичен дерматит е и честотата на къпане – не се препоръчва ежедневното къпане (например през ден), защото се счита че по този начин се отмива защитния слой на кожата. В семейство с анамнеза за атопичен дерматит, веднага след раждането на бебето е желателно кожата му да се третира с емолиент с цел профилактика.
Медикаментозното лечение може да бъде локално или системно (през уста). Използват се кортикостероиди и калциневринови инхибитори. При леки форми на АД лечението е локално. В остра фаза се използва локален медикамент за определен период от време, след което пациентът остава на поддържаща грижа на кожата с емолиент. Напоследък се прилага т.нар. проактивно лечение. Същността на този метод е прилагането на локални кортикостероиди 2-3 пъти седмично в периодите на ремисия (при липса на обриви) като допълнение на емолиентната терапия. При по-тежки форми посочените лекарства се дават системно в ниски или умерени дози. При неповлияване могат да се включат имуномодулатори като метотрексат, азатиоприн и др. Напоследък приложение намират и биологичните лекарства, фототерапията. Съобщава се за пациенти, при които заболяването се „надраства“, обикновено около 3-тата или 5-та година.
